„Я УШЛА ИЗ ДЕТСТВА В ГРЯЗНУЮ ТЕПЛУШКУ...”
Юлия Владимировна Друнина (1924-1991 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АЗ НАПУСНАХ ДЕТСТВО ВЪВ ВАГОН ПРЕПЪЛНЕН
Аз напуснах детство във вагон препълнен,
в ешелон пехотен, в санитарен взвод.
Четиридесет и първа ме погълна
в свикналия с тежки взривове живот.
От уроци школни към блиндажи влажни,
от прекрасна дама в грубото се впих,
щото от Русия по-добро и важно
име не открих.
* Теплушка – авторката има предвид вагон с печка; през годините на Втората световна война в СССР подобни товарни вагони с печка са били приспособявани за превоз на хора.
Ударения
АЗ НАПУСНАХ ДЕТСТВО ВЪВ ВАГОН ПРЕПЪЛНЕН
А́з напу́снах де́тство във ваго́н препъ́лнен,
в ешело́н пехо́тен, в санита́рен взво́д.
Четири́десет и пъ́рва ме погъ́лна
в сви́кналия с те́жки взри́вове живо́т.
От уро́ци шко́лни към блинда́жи вла́жни,
от прекра́сна да́ма в гру́бото се впи́х,
што́то от Руси́я по́-добро́ и ва́жно
и́ме не откри́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Юлия Друнина
Я УШЛА ИЗ ДЕТСТВА В ГРЯЗНУЮ ТЕПЛУШКУ...
Я ушла из детства в грязную теплушку,
В эшелон пехоты, в санитарный взвод.
Дальние разрывы слушал и не слушал
Ко всему привыкший сорок первый год.
Я пришла из школы в блиндажи сырые,
От Прекрасной Дамы в „мать” и „перемать”,
Потому что имя ближе, чем „Россия”,
Не могла сыскать.
---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Юлия Владимировна Друнина е родена на 10 май 1924 г. в Москва. Първите й поетични публикации са от 1940 г. Участва като доброволка във Великата отечествена война, през 1943 г. е ранена тежко от снаряд и оцелява по чудо, след което отново отива на фронта и отново е ранена. Завършва литературния институт „Максим Горки” (1952 г.). Превежда поезията на български, татарски и казахски поети. Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.), секретар на Съюза на писателите на РСФСР (1985 г.) и на Съюза на писателите на СССР (1986 г.). Народен депутат на СССР (1990 г.). Автор е на стихосбирките „В солдатской шинели” (1948 г.), „Стихи” (1952 г.), „Разговор с сердцем” (1955 г.), „Ветер с фронта” (1958 г.), Современники” (1960 г.), „Тревога” (1963 г.), „Ты рядом” (1964 г.), „Мой друг” (1965 г.), „Страна юность” (1965 г.), „Избранная лирика” (1968 г.), „Ты вернешься” (1968 г.), „В двух измерениях” (1970 г.), „Светлокосый солдат” (1973 г.), „Окопная звезда” (1975 г.), „Избранное” (1977 г.), „Не бывает любви несчастливой” (1977 г.), „Бабье лето” (1980 г.), „Белые ночи” (в два тома, 1980 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1981 г.), „Продолжается жизнь” (1981 г.), „Мы обетам верны” (1983 г.), „Солнце – на лето” (1983 г.), „Стихотворения” (1984 г.), на повестите „Алиска” (1973 г.) и „Я родом не из детства” (1973 г.), автобиографичната повест „С тех вершин” (1979 г.) и др. Самоубива се на 21 ноември 1991 г. в Москва.